Блогът за Катерене

Курс по катерене и алпинизъм Есен 2009

2009-09-02T01:53:00.000-07:00

Джас и Ники Николов ще са инструкторите на есенния дихателски курс по катерене. Ето още информация за желаещите да пропълзят по вертикала. Търсете Ясен Георгиев за повече подробности на 0896 832702 или пишете на zen3ca@gmail.com .

Ето видео от един от първите курсове за забравилите :)

Един Фил на 32

2009-04-20T05:04:00.000-07:00

Честит рожден ден, Фил!

Back2Mine

2009-04-15T02:34:00.000-07:00

Последните ъпдейти в този блог до вчера бяха от януари 2008 година, около година след като спрях да се катеря. Започвам да поствам отново, тъй като тази пролет внезапно си спомних, че обичам да съм навън и нависоко с приятели и че много от приятелите още са там, въпреки че други никога няма да бъдат.

Снощи постнах няколко видеа със задна дата, долу горе съвпадаща с датите на случването на случките в тях, за да компенсирам дългото мълчание. Защото докато аз си лекувах спека по много часове на ден в офиса, те са се катерили. Много.

А аз ще трябва да се боря с едно ужасно и с едно прекрасно нещо:

Ужасното. Ще трябва да започна отначало.
Прекраното. Започвам отначало :)

Лакатник, 11 април 2009
Снимка: Ив

Лакатник

2009-03-23T09:15:00.000-07:00

Лакатник Геле, Гена, Ники

2008-10-14T09:22:00.000-07:00

Безинги

2008-09-14T09:12:00.000-07:00

Комини 12.02.2008

2008-03-14T09:09:00.000-07:00

Една година полет

2008-01-25T05:53:00.000-08:00

Измина година, откакто нашите приятели полетяха .

Всеки от нас ги носи със себе си. Вярваме, че те живеят чрез нас.
Ние ги помним усмихнати, надъхани, с бирите, с вечния ентусиазъм за катерене, с дребните неща, които всеки от нас е попил от тях...

И знаем, че те са високо...

Няма да спра...

2008-01-25T05:35:00.000-08:00

"Геройската" песен на Ксе, написана много преди 2006 година, която обаче в трудните моменти ни кара да стиснем зъби и да преглътнем. Публикувам я днес, защото е важно да не забравяме...

Записът е направен през 2006-а година, когато Ксе и Гаджото бяха гости на Евелина Стоянова в "Нощен Хоризонт" по БНТ. В него има и части от интервюто, което Гаджото е дал след като Христо загина на Еверест.

Капка по капка, по капка, дъх подир дъх,
вдишвам, издишвам умирам... смърт подир смърт.
Грешка след грешка, след грешка, път подир път,
спъвам се, падам, изтичам. Кръв подир кръв.

Аз няма да спра! Ден след ден, час след час, миг след миг
аз без дъх ще вървя!
Аз няма да спра! Продължавам напред по ръба,
ако ще да умра.

Аз няма да спра...

Стъпка по стъпка, по стъпка, крак подир крак.
Тичам, задъхвам се, спирам. Мрак подир мрак.
Крачка по крачка, по крачка. Ден подир ден.
Падам, но ставам и тръгвам. Идваш ли с мен?

Аз няма да спра! Ден след ден, нощ след нощ, миг след миг
аз без дъх ще вървя!
Аз няма да спра! Продължавам напред по ръба,
ако ще да умра.

Аз няма да спра...

Ден и нощ, нощ и ден, час по час, аз без дъх ще вървя.
Аз няма да спра...
Аз няма да спра! Продължавам напред по ръба,
ако ще да умра.

Аз няма да спра...

Ден и нощ, нощ и ден, час по час, аз без дъх ще вървя.
Аз няма да спра...
Аз няма да спра! Продължавам напред крак пред крак,
ако ще да умра.

Аз няма да спра...

Climbing Лакатник

2008-01-24T13:06:00.000-08:00

Годината е 2006-а...

Фил разцепва осмиците на Вражите дупки на Лакатник...

Железен, ей...
(Извинявам се за първите няколко кадъра от Алпийска поляна, които вече бяха показани в друго видео, ама са много забавни и реших да не ги махам :)

Enjoy

Враца! Вода не пие се във нея плуват жаби...*

2008-01-24T12:52:00.000-08:00

И носи тя стомашно-чревни изненади!
Ако случайно попаднеш там,
пий чай със ром или мастика със айран!

Враца! Мен от високото така ми се дос.ра,
а от горещото ми се допива бира!
Какво ли правя на таз стена...
Стоя си и се чеша по гъ.а!

* Извадка от култова фолклорно-катераческа песен, подарена за рождения ден на Малкия от Влади и компания. Пълният текст - скоро...

:)

Запленен от невероятната красота наоколо, която включва и задните части на курсистка, която Гаджото мъчи по тур наблизо, Яската вкарва леко катерачни емоции и споделя с Фил за живота, катеренето и всичко останало преди да подемне нагоре по "Фестивал" V-

Фил и Гаджото нагоре по врачанските чукари...

Видео от един от първите курсове на Дихателите

2008-01-24T12:44:00.001-08:00

Къде: Лакатник - Алпийска поляна
Инструктори: Гаджото, Фил и Ксе

Задължителна разгрявка преди тренировката и бонус - показно как да си вържеш осмицата и как да не си я връзваш :)

Първи поплъзвания по остановките или аааайде още малко и "настъпих си пръстаааааа"!

И малко болдър показно от бате Фил в края!

Айде...

Елбрус 2007

2007-09-14T09:23:00.000-07:00

Помощ! Дават ми първа помощ!

2007-05-07T04:54:00.000-07:00

Последният дихателски уикенд беше посветен на адекватните реакции.

След трагичния инцидент на Вражи дупки , решихме, че е крайно време тези от нас, които не са много в час с първата помощ, да влязат в релси.

Влади и Ирка подготвиха супер яка програма и за два дни ни показаха как да спираме силни кръвотечения, да превързваме рани, да реанимираме и т.н. За което получават едно голямо оранжево МЕРСИ:)

Пълната програма на курса и други много полезни неща, свързани с първата помощ можете да видите скоро на сайта.

По идиотските фотоси, които прилагам, не си личи колко сериозно всъщност приехме начинанието.

Истината е, че много по-голяма част от инцидентите стават по улиците, а не в планините. И е добре всеки от нас да има идея как може да помогне ако попадне в такава ситуация. Защото и най-елементарната манипулация може да спаси живот. Твоя, този на твой приятел или на нечий приятел. Айде че се отплеснах:)

1. Превръзка на ухо

2. Ако ви се забие нещо в ръката, е така трябва да го превържете

3. Лъчко самопревръзва коляното си

4. Стягаща превръзка за обездвижване

5. Покривна превръзка на рамото

6. Ксе демонстрира, че успешно е превързала дупето си отпред...

7. Не съм наред с главата и превръзката едва ли ще помогне... но все пак...

To Strive, To Seek, to Find аnd not to Yield...

2007-04-28T10:30:00.000-07:00

Щрак! Част първа - Лакатник

2007-04-20T08:08:00.000-07:00

Част първа от снимките на Вики Книш по време на пребиваването й около Дихателите като свободно плаващ курсист през март, април и май 2007

Всички снимки...

Тре Чиме ди Лаваредо и Доломитите - красотата да живееш и катериш свободно!

2007-04-19T05:36:00.000-07:00

Интересна история за приклюенията на Дихателите в Доломитите и за това как винаги трябва да проверяваш на какво си слагаш главата, когато лягаш да спиш, независимо къде се намираш:)

"Лятото 2005 година трима от членовете на клуба инвестирахме спестени с пот на челото средства, за да отидем в Италия. Естествено, основна цел на това пътуване беше изкачването на северната стена на Чима Гранде.
Гаджото, Фил и моята скромна персона (Ксения) решихме да пътуваме до Италия с автобус, което се оказа най-евтиният вариант..."

Пълната статия...

Галерия със снимки от изкачването

Що е то "сигнализация"

2007-04-19T05:23:00.000-07:00

Съветите на кака Ксе относно сигнализацията по време на катерене

Лошата комуникация на свръзката може също да доведе до нещастни случаи. Най-простото, но и най-скъпо решение е да си купите радиостанции - така ще можете да си разправяте вицове на ушенце колкото и далеч да сте един от друг.
Има няколко “но” и за радиостанциите, обаче – закачете радиостанцията здраво (да я губите на всяко катерене е твърде скъп спорт) на място по себе си, където да не я дерете, удряте и блъскате в скалата твърде често (“никога” е невъзможно, освен ако не я глътнете), а през зимата – дръжте я близо до тялото си, защото от студа батериите падат.
Както и да е, ако сте от разпространената порода “беден катерач”, ще си послужите с каквото Бог дал. За начало – глас..."

Пълната статия...

Подготовката за изкачване или какво се каниш да забравиш

2007-04-19T01:29:00.000-07:00

Съвети от кака Ксе как да се подготвиш за алпийско катерене

"Подготовката за изкачване

Разсеяността, често срещана болест при катерачите, понякога води до пропуски в подготовката за изкачване. Ще коментирам предимно необходимата подготовка за изкачване на алпийски маршрути, тъй като за спортните ще ви е нужно само желание, протриващо устройство, свръзка, въже и десетина примки. Подготовката включва много елементи, поне за половината от които дори не ви хрумва в момента. Представям краткия им списък по ред на важност: данни за маршрута, данни за времето, инвентар, свръзка..."

Пълна статия...

Как се пуска рапел без ЧЗ * (специално издание за лаици)

2007-04-19T00:41:00.000-07:00

Рапелите често увенчават успешно изкачване, а още по-често са начин за измъкване след неуспешно такова.
Ксе, която е склонна да пази повече другите, отколкото себе си в най-разни ситуации, споделя болезнения си опит в следващите редове, като доказва за пореден път, че може да ти е напълно ясно как става нещо на теория, но докато не направиш поне няколко полууспешни опити да се затриеш, няма как да започнеш да прилагаш теорията на практика.

"Има хиляди начини да пуснете рапел и горе-долу толкова начини да се очистите, правейки това. Правилно подготвеният и пуснат рапел отнема повечко време от неправилния, но пък ще ви даде много по-голяма процентна вероятност да доживеете до старини..."

Целият текст...

* ЧЗ = човекозагуба

Осигуряването и преимуществата му пред бързата смърт

2007-04-19T00:23:00.000-07:00

Едно забавно текстче на Ксения за това как да (не) се отрепем, докато лазим по отвесите.

"Принципно, дали ще оцелеете или не си е чисто ваш проблем, и ако имате изградени с години навици да преценявате ситуацията, никой няма да ви спре да си правите експерименти. Ако, обаче, наскоро сте проходили по вертикала, хубаво е да се възползвате от общоприетите правила, за да не прекарате година-две в гипсово корито..."

Цялото...

Те

2007-04-16T04:12:00.000-07:00

са тези, които останаха горе. Те са тези, които носим в сърцата си.
Те са Гаджото, Фил и Тишо.
Приятелите.

Малко история и защо правим този блог

2007-04-16T03:43:00.000-07:00

"Млад Дихател" е алпийски клуб, създаден от няколко хлапета преди 6, 7 години. Идеята за името е на Гаджото. Идеята за клуба е пак негова, подкрепена от останалите - тогава 7, 8 диванета, които искахме да се катерим заедно, но нямахме пари да се обръснем.
Защо го направихме? Защото е яко да се катериш с приятелите си и защото ни се струваше разумно да събираме по 5 кинта всеки месец, за да си купуваме инвентар, който никой от нас поотделно не можеше да си позволи.
Пиехме бири в парка след тренировките на стената на СУ и мечтаехме за скали и ветрове... Враца, Лакатник, Комини, чужбини...
Хубаво беше.
После клубът беше регистриран, някои от членовете се смениха с други, дойдоха още и още...

Сега, много години след първите ожулени лакти и натъртени колене по скалите, сме общо 28. И все още сме приятели.

Това място ще събира интересни текстове за катеренето - нашето и това по принцип.

Надявам се да се изкефите:)

Дара