To Strive, To Seek, to Find аnd not to Yield...

Щрак! Част първа - Лакатник

Част първа от снимките на Вики Книш по време на пребиваването й около Дихателите като свободно плаващ курсист през март, април и май 2007

Всички снимки...

Тре Чиме ди Лаваредо и Доломитите - красотата да живееш и катериш свободно!

Интересна история за приклюенията на Дихателите в Доломитите и за това как винаги трябва да проверяваш на какво си слагаш главата, когато лягаш да спиш, независимо къде се намираш:)

"Лятото 2005 година трима от членовете на клуба инвестирахме спестени с пот на челото средства, за да отидем в Италия. Естествено, основна цел на това пътуване беше изкачването на северната стена на Чима Гранде.
Гаджото, Фил и моята скромна персона (Ксения) решихме да пътуваме до Италия с автобус, което се оказа най-евтиният вариант..."

Пълната статия...

Галерия със снимки от изкачването

Що е то "сигнализация"

Съветите на кака Ксе относно сигнализацията по време на катерене

Лошата комуникация на свръзката може също да доведе до нещастни случаи. Най-простото, но и най-скъпо решение е да си купите радиостанции - така ще можете да си разправяте вицове на ушенце колкото и далеч да сте един от друг.
Има няколко “но” и за радиостанциите, обаче – закачете радиостанцията здраво (да я губите на всяко катерене е твърде скъп спорт) на място по себе си, където да не я дерете, удряте и блъскате в скалата твърде често (“никога” е невъзможно, освен ако не я глътнете), а през зимата – дръжте я близо до тялото си, защото от студа батериите падат.
Както и да е, ако сте от разпространената порода “беден катерач”, ще си послужите с каквото Бог дал. За начало – глас..."

Пълната статия...

Подготовката за изкачване или какво се каниш да забравиш

Съвети от кака Ксе как да се подготвиш за алпийско катерене

"Подготовката за изкачване

Разсеяността, често срещана болест при катерачите, понякога води до пропуски в подготовката за изкачване. Ще коментирам предимно необходимата подготовка за изкачване на алпийски маршрути, тъй като за спортните ще ви е нужно само желание, протриващо устройство, свръзка, въже и десетина примки. Подготовката включва много елементи, поне за половината от които дори не ви хрумва в момента. Представям краткия им списък по ред на важност: данни за маршрута, данни за времето, инвентар, свръзка..."

Пълна статия...

Как се пуска рапел без ЧЗ * (специално издание за лаици)

Рапелите често увенчават успешно изкачване, а още по-често са начин за измъкване след неуспешно такова.
Ксе, която е склонна да пази повече другите, отколкото себе си в най-разни ситуации, споделя болезнения си опит в следващите редове, като доказва за пореден път, че може да ти е напълно ясно как става нещо на теория, но докато не направиш поне няколко полууспешни опити да се затриеш, няма как да започнеш да прилагаш теорията на практика.

"Има хиляди начини да пуснете рапел и горе-долу толкова начини да се очистите, правейки това. Правилно подготвеният и пуснат рапел отнема повечко време от неправилния, но пък ще ви даде много по-голяма процентна вероятност да доживеете до старини..."

Целият текст...

* ЧЗ = човекозагуба

Осигуряването и преимуществата му пред бързата смърт

Едно забавно текстче на Ксения за това как да (не) се отрепем, докато лазим по отвесите.

"Принципно, дали ще оцелеете или не си е чисто ваш проблем, и ако имате изградени с години навици да преценявате ситуацията, никой няма да ви спре да си правите експерименти. Ако, обаче, наскоро сте проходили по вертикала, хубаво е да се възползвате от общоприетите правила, за да не прекарате година-две в гипсово корито..."

Цялото...

Те

са тези, които останаха горе. Те са тези, които носим в сърцата си.
Те са Гаджото, Фил и Тишо.
Приятелите.

Малко история и защо правим този блог

"Млад Дихател" е алпийски клуб, създаден от няколко хлапета преди 6, 7 години. Идеята за името е на Гаджото. Идеята за клуба е пак негова, подкрепена от останалите - тогава 7, 8 диванета, които искахме да се катерим заедно, но нямахме пари да се обръснем.
Защо го направихме? Защото е яко да се катериш с приятелите си и защото ни се струваше разумно да събираме по 5 кинта всеки месец, за да си купуваме инвентар, който никой от нас поотделно не можеше да си позволи.
Пиехме бири в парка след тренировките на стената на СУ и мечтаехме за скали и ветрове... Враца, Лакатник, Комини, чужбини...
Хубаво беше.
После клубът беше регистриран, някои от членовете се смениха с други, дойдоха още и още...

Сега, много години след първите ожулени лакти и натъртени колене по скалите, сме общо 28. И все още сме приятели.

Това място ще събира интересни текстове за катеренето - нашето и това по принцип.

Надявам се да се изкефите:)

Дара